Понякога човек просто е късметлия. Късмет е да има очи, слух, ръце, крака, нюх и всичко това да работи в синхрон. Още по-голям късмет е да изправиш всички свои усещания на сантиметри от буен и пъргав пролетен водопад. Пълното откровение с пръските отмива прегорелите мисли, заглажда настръхналите нерви и изпълва цялото ти същество с убеждението, че чудесата са възможни и нямат нужда от обяснение.
Размерът наистина няма значение. Това, че единият е висок към 15 метра, а другият гони 50-те са само подробности. Големият природен трик е в неповторимото съчетание на двата водопада в планината над Тетевен. Допълват се взаимно, разделени от изпъчената помежду им скална грамада. Връзката между двамата е осезаема. Хранят се от една и съща планинска вода, която бяга, подскача, бълбука и се вихри из коритото на река Козница.
Хората са набедили водопада с името Скока за основен. Сигурно защото вдига повече шум, по-широк е, привлича вниманието отдалече, а големият воден поток преминава през него. Пръскалото пък е тънък, по-тих и изящен. В сухите месеци изчезва, но отбелязва пролетта със свежи струи, чиито полет от високите скали има хипнотично въздействие. Науката си има обяснение за освежителното въздействие на водопадите върху мислите и настроението. Една от причините е в изобилието на отрицателни йони, които изпълват въздуха.
Аз си знам, че има и още нещо. И то не се нуждае от обяснение и разбиране. Нещото е в начина, по който Скокът и Пръскалото се допълват през пролетта, в края на каньона и екопътеката „Под пръските на водопада“. Там, където шумът от допира на падаща вода до камъка, мъховете и фините водорасли започва да се слива в песен. А тя напомня за прозрението от една друга песен – че рибите не мислят, защото рибите знаят.
