- Значи ние с вас, българите, си казваме "братко". И разбираме еднакво тая дума. Можем да се наричаме "братко", нали? А за румънците имаме една тяхна дума - не знам как да я преведа на сръбски... Нещо като приятел, ама не съвсем.Така разсъждава Виктор, докато подръпва от цигарата си и я докарва почти до филтъра, После гаси фаса, взема една миниатюрна обелка от опаковка от горската пътека и го прибира в джоба си. Виктор е пазач в природния парк Джердап, в района на Малкия казан, откъдето се откриват най-красивите гледки към Дунав.
Достъпът до площадките е платен - около 4 лева на човек. Горската пътека е в идеално състояние - може би защото по нея не бръмчат нито джипове, нито АТВ-та, нито кросови мотори. Липсата на боклуци по и около нея е очевадна. Освен лъскавата маркировка, край пътя има и табели с кратко описание на основните дървесни видове - досущ като в ботаническа градина. Късането на цветя е забранено. А те сякаш усещат, че са защитени и се надпреварват да никнат навсякъде. Указателни табла напомнят, че в гората не е редно да се вика, така че птиците се надпяват необезпокоявани.
Изкачването на 3,5-километровото трасе до основната площадка и две-три близки места за наблюдение отвисоко се отплащат многократно за усилието. Лентата на Дунав е далеч под краката ви, докато погледът се рее над прорязаните от реката скали. В този вълшебен участък разстоянието между бреговете е стеснено до няколко десетки метра, а дълбочината е над 90 метра.Накратко казано, едни от най-добре вложените ми 4 лева някога, въобще.
