Тайнствено място за прочистване на сърцето и мислите. Поне такива са били Крушунските водопади през 13-14 век, когато край тях са живели исихасти. Монасите, които предпочитали да се слеят с природата, за да е по-силна връзката им с Бог. Те общували с него с молитви, като телата им трябвало да бъдат в определена поза. Своеобразна медитация, която се практикувала по нашите земи.
Монасите вярвали, че когато Бог ги чуе, в областта около пъпа им се появява светлина. За тези твърдения били подигравани от противниците на исихазма. Цар Иван Александър, обаче, покровителствал това течение в християнството. Той разрешил навлизането му от Гърция в нашето царство.
Крушунските водопади отдавна не са тайнствено и отдалечено място. Вече са обособени в парк, в който се влиза срещу входна такса. Достъпът до водните каскади е лесен, но край парапетите все пак трябва да се внимава. А групите от туристи са неизбежни. Районът заслужава да бъде посетен, и то неведнъж. Природата определено е била щедра към местността. Мрежата от водопади е внушителна. Грохотът от падащата вода упорито заглушава злободневните мисли.
Твърди се, че Крушунските водопади били любимо място на цар Иван Александър и той пожелал да бъде погребан край тях. Правени са много опити да бъде открит гроба на българския владетел, но безуспешно.
