Изненадващо много велосипеди - нови, стари, с очукани рамки или лъскави надписи, градски, планински, дамски, с електрическо подпомагане, евтини, скъпи, лични и служебни. Едва ли някой ще се заеме да брои колоездачите из Загреб и да ги дели на възрастови групи. В хърватската столица те са надхвърлили критичната маса и никой не ги критикува, когато се смесват с вълната от пешеходци по улиците.
Големият чар на това съжителство е спокойствието и пълната липса на претенции за надмощие и предимство по споделените тротоари. Сигурно защото често пешеходците се превръщат в колоездачи и обратното. Или защото в широкия център, а и по-далеч, придвижването пеша, на колело и с трамвай е изместило автомобилния трафик на заден план. В резултат из тези зони на града, изпъстрени с малки паркове и градинки, се диша леко и приятно. Запрашаването е сведено до минимум, а за чистотата се грижат служители в яркозелени дрехи, възседнали специални триколки. Тези хора целодневно полагат усилия, за да няма препълнени кошчета за отпадъци или летящи опаковки.
Велосипедната инфраструктура на Загреб няма никакви претенции за свръхразвити велоалеи или безкрайни велосипедни паркинги. Голямото велосипедно предимство на града е, че тук колоездачите не използват звънци и тромби, за да си пробиват път между коли и пешеходци. В хърватската столица всеки човек на колело се чувства удобно, а всеки стълб или знак е готов да приюти безмоторно двуколесно превозно средство по всяко време.
Заведенията за храна разчитат много на колоездачите, за да разширяват веригите си за доставки до все повече точки на Загреб. А самите доставчици покриват все повече курсове с електрическите си велосипеди. Самите колоездачи са и отлични клиенти. Всеки, които е навъртял десетки километри през деня, знае как се услажда храната и колко освежаваща е студената лимонада...или бира.
